ЛЕВСКИ
Дяконе, тревясаха пътеките
утъпкани от твоите нозе.
Пътеки, криволичещи
в Балкана и във равното поле.
Стъпките ти, Дяконе -
затрупа ги снега
някъде край София,
в родната земя...
И гарванова птица
не спира да крещи:
- Къде си днес, Апостоле,
ела ни събуди....
Мечтата ти, най-святата
за мир и свобода -
пазят я чадата ти,
пръснати по света.
Събрали сме се тука
теб да почетем
и святото ти дело
в тоз трагичен ден.
Да помнят и децата ни,
и техните след тях:
животът се измерва
с твоя завет свят .
За нашата България -
най-мила на света
Република чиста
и свята, и свободна
във онез далечни,
робски времена
Левски увисна
достойно на клупа.
На делото свято
отдаваме чест!
Пред Левски коленичим
с признателност днес!
Чикаго, 18 февруари, 2012
Райна Недялкова
Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостолът на свободата, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой.
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството.
През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, а Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упорства в настояването си. 1864–1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (1867) в Еникьой, Северна Добруджа. По-близо до границата, той се надява да се свърже с Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни планове. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.
След двумесечен престой в Румъния на 1 май 1869 г. Апостолът започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт Никопол. Сега той е снабден с революционна прокламация и пълномощно, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Левски не е случаен човек, а изразява мнението на българската политическа организация в Румъния, са подпечатани с печат на Привременното правителство на Балкана. По време на тази обиколка Левски поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация (ВРО).
На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.
На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. Годишнината се отбелязва традиционно на 19 февруари.
